Дали щяхте да сте красиви в друго време? Привлекателността е по-гъвкава и субективна, отколкото можем да си представим.
Променят ли се стандартите за красота с времето? Има ли качества и черти, които да се смятат за универсално привлекателни във всички времена и култури?
Понятието ни за красота винаги ли е било едно и също?
Дори съществуват добри еволюционни доказателства защо красотата не се влияе от времето. Някои биологични дадености може да са сигнал за здраве, добра физическа форма и плодовитост – което са заложби на добър партньор – и ние би трябвало да намираме тези дадености за сексуално привлекателни. Но въпреки това, колкото повече биолозите и психолозите анализират, толкова по-трудно става да се определи чисто биологичната основа на красотата.
Замислете се и за конвенционалната мъдрост, според която предпочитаме симетрични, балансирани черти. Научното обяснение изглежда съвсем ясно: заболяванията и стресът по време на детството може недоловимо да повлияе на развитието на тялото, създавайки “нестабилност”, заради която едната страна нараства по-различно от другата. Следователно леко несъразмерното лице трябва да е признак на физическа слабост – по този начин човекът става не дотам привлекателен родител на децата Ви.
Биолозите също допускат, че предпочитаме лица, символизиращи “мъжествеността” или “женствеността”, характерни за пола: широката челюст на Джон Хам за мъже или нежни черти на Миранда Кер за жени. Отново, обосновката е благонадеждна: костната структура е отражение на половите хормони в кръвта, които подчертават плодовитостта на жената или доминантността при мъжете – все важни съображения при избора на партньор.
Нашата привлекателност се определя от познанието ни: колкото повече хора с определен външен вид виждате и познавате, толкова по-привлекателен Ви се струва той. Във времената, когато естетичната хирургия се превръща в норма, това е важен урок. Вместо да променяте необичайния си вид, така че да отговаря на модата в момента, можете да използвате визията си, за да промените модата.